26 jun 2007, 10:05

СКИТНИЦА

  Poesía
1.4K 0 5

 

 

СКИТНИЦА

Къде си, парцалива скитницо?

Къде скитори до сега?

Погледни се – черни облаци

е твоята разрошена коса.

Дрехите ти са парцали целите.

Лицето ти нацапано със кал.

В тръни са нозете ти изстрадали.

Лицето буди само жал.

Защо ти, парцалива скитницо,

отбягваш моята врата?

Защо ме караш да те търся?

Да те чакам с всички сетива.

Живееш някъде във тръните.

В тъмна, дива планина.

И се криеш ти от хората

някъде в забутана гора.

Защо, любов, ти се превърна

в грозна скитница в нощта?

Защо лице от мен отвърна?

Ела и ми подай ръка!

24.06.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...