26 jun 2007, 10:05

СКИТНИЦА

  Poesía
1.4K 0 5

 

 

СКИТНИЦА

Къде си, парцалива скитницо?

Къде скитори до сега?

Погледни се – черни облаци

е твоята разрошена коса.

Дрехите ти са парцали целите.

Лицето ти нацапано със кал.

В тръни са нозете ти изстрадали.

Лицето буди само жал.

Защо ти, парцалива скитницо,

отбягваш моята врата?

Защо ме караш да те търся?

Да те чакам с всички сетива.

Живееш някъде във тръните.

В тъмна, дива планина.

И се криеш ти от хората

някъде в забутана гора.

Защо, любов, ти се превърна

в грозна скитница в нощта?

Защо лице от мен отвърна?

Ела и ми подай ръка!

24.06.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...