СКИТНИЦА
СКИТНИЦА
Къде си, парцалива скитницо?
Къде скитори до сега?
Погледни се – черни облаци
е твоята разрошена коса.
Дрехите ти са парцали целите.
Лицето ти нацапано със кал.
В тръни са нозете ти изстрадали.
Лицето буди само жал.
Защо ти, парцалива скитницо,
отбягваш моята врата?
Защо ме караш да те търся?
Да те чакам с всички сетива.
Живееш някъде във тръните.
В тъмна, дива планина.
И се криеш ти от хората
някъде в забутана гора.
Защо, любов, ти се превърна
в грозна скитница в нощта?
Защо лице от мен отвърна?
Ела и ми подай ръка!
24.06.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
Благодаря Ви!!!
