cherry74 (Мириам ) cherry74 (Мириам )
47
Jun 26, 2007, 10:05 AM

СКИТНИЦА

  Poetry
1.4K 0 5

 

 

СКИТНИЦА

Къде си, парцалива скитницо?

Къде скитори до сега?

Погледни се – черни облаци

е твоята разрошена коса.

Дрехите ти са парцали целите.

Лицето ти нацапано със кал.

В тръни са нозете ти изстрадали.

Лицето буди само жал.

Защо ти, парцалива скитницо,

отбягваш моята врата?

Защо ме караш да те търся?

Да те чакам с всички сетива.

Живееш някъде във тръните.

В тъмна, дива планина.

И се криеш ти от хората

някъде в забутана гора.

Защо, любов, ти се превърна

в грозна скитница в нощта?

Защо лице от мен отвърна?

Ела и ми подай ръка!

24.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0