inn4etoo (Инна)
47 22
14 mar 2010, 18:04

Скитница 

  Poesía
564 0 3

Устните ми станаха грапава повърхност,

върху която не може да забиеш дори пирони.

Няма и следа от предишни топли чувства,

откакто ти си тръгна, станаха бездомни...

 

 

... и не помня вече откога не са обичали?!

Защото все търсят спомени от миналото...

Потъват в някакво глухо безвремие

и издишат... писна им да са зависими от нищото...

 

 

Понякога е трудно даже да преглътна -

тази отрова изпепелява като огън.

Не намирам сили от съзнанието си да те изтръгна -

само тебе виждам - болна съм,

 

 

като зараза впил си се в мене,

от месеци опитвам се, но не мога да изтрезнея.

Не намирам мястото си сред мъртвите Вселени,

от болката бягам, иначе ще полудея...

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много искрено.След време ще осъзнаеш,че от спомените няма смисъл.Не страдай,а извлечи само най-хубавото!
  • Браво, страшно много ми хареса, може би защото прилича на мойта история. Всичко, което преди съм искала да кажа, го намирам в твоя стих. Поздравляния, красив подбор на думи
  • Силно чувство.Определено ми хареса!
Propuestas
: ??:??