Скитница
Устните ми станаха грапава повърхност,
върху която не може да забиеш дори пирони.
Няма и следа от предишни топли чувства,
откакто ти си тръгна, станаха бездомни...
... и не помня вече откога не са обичали?!
Защото все търсят спомени от миналото...
Потъват в някакво глухо безвремие
и издишат... писна им да са зависими от нищото...
Понякога е трудно даже да преглътна -
тази отрова изпепелява като огън.
Не намирам сили от съзнанието си да те изтръгна -
само тебе виждам - болна съм,
като зараза впил си се в мене,
от месеци опитвам се, но не мога да изтрезнея.
Не намирам мястото си сред мъртвите Вселени,
от болката бягам, иначе ще полудея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
