Скитница
Устните ми станаха грапава повърхност,
върху която не може да забиеш дори пирони.
Няма и следа от предишни топли чувства,
откакто ти си тръгна, станаха бездомни...
... и не помня вече откога не са обичали?!
Защото все търсят спомени от миналото...
Потъват в някакво глухо безвремие
и издишат... писна им да са зависими от нищото...
Понякога е трудно даже да преглътна -
тази отрова изпепелява като огън.
Не намирам сили от съзнанието си да те изтръгна -
само тебе виждам - болна съм,
като зараза впил си се в мене,
от месеци опитвам се, но не мога да изтрезнея.
Не намирам мястото си сред мъртвите Вселени,
от болката бягам, иначе ще полудея...
© Инна All rights reserved.
