Скитница
Устните ми станаха грапава повърхност,
върху която не може да забиеш дори пирони.
Няма и следа от предишни топли чувства,
откакто ти си тръгна, станаха бездомни...
... и не помня вече откога не са обичали?!
Защото все търсят спомени от миналото...
Потъват в някакво глухо безвремие
и издишат... писна им да са зависими от нищото...
Понякога е трудно даже да преглътна -
тази отрова изпепелява като огън.
Не намирам сили от съзнанието си да те изтръгна -
само тебе виждам - болна съм,
като зараза впил си се в мене,
от месеци опитвам се, но не мога да изтрезнея.
Не намирам мястото си сред мъртвите Вселени,
от болката бягам, иначе ще полудея...
© Инна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много искрено.След време ще осъзнаеш,че от спомените няма смисъл.Не страдай,а извлечи само най-хубавото!
-
Браво, страшно много ми хареса, може би защото прилича на мойта история. Всичко, което преди съм искала да кажа, го намирам в твоя стих. Поздравляния, красив подбор на думи
-
Силно чувство.Определено ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
