18 mar 2011, 22:40

Скитница 

  Poesía » De amor
885 0 6

Недей да търсиш нежност във очите ми...

Нали ти подарих и рестото, което сам ми върна?!

Но потърси остатъците от съдбите ни,

които спяха в чашата, която ти обърна...

 

И в устните ми не търси горещата

и потреперваща целувка на наивница,

прегръдката и радостта при срещата -

сега не съм дете, а просто скитница!

 

Недей си спомня клетвите във църквата,

ръцете, вплетени в едно и общата ни цел...

Тук вече тихо е и от години се е мръкнало,

а стенния часовник тъй смирено си навел...

 

Не ми е нужна таз вина в очите ти -

със нея няма как да уталожиш моите сълзи...

Но нявга потърси остатъците от съдбите ни!

Едната я остави цяла... Другата... Разби...

 

 

 

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно... Може би разнообразието от предмети те кара да свързваш стихотворението с Далчевото творчество. Доколкото въпросния автор- има доста добри попадения, но не съм привърженичка на виждането му, че битието е безсмислено и само по себе си обречено на смърт. Предпочитам Вапцаров- има много хъс и приповдигнатост в стиховете му!
  • Страхотен ритмичен стих! Намирам (поне за себе си) елементи от поезията на Далчев. Харесваш ли го като автор?
  • Има сърце този стих!Поздрав!
  • Много ми хареса!Поздравче!
  • Много,много хубаво! Трогва! Поздрави!
  • Красиво написано
Propuestas
: ??:??