18 mar 2011, 22:40

Скитница

1.2K 0 6

Недей да търсиш нежност във очите ми...

Нали ти подарих и рестото, което сам ми върна?!

Но потърси остатъците от съдбите ни,

които спяха в чашата, която ти обърна...

 

И в устните ми не търси горещата

и потреперваща целувка на наивница,

прегръдката и радостта при срещата -

сега не съм дете, а просто скитница!

 

Недей си спомня клетвите във църквата,

ръцете, вплетени в едно и общата ни цел...

Тук вече тихо е и от години се е мръкнало,

а стенния часовник тъй смирено си навел...

 

Не ми е нужна таз вина в очите ти -

със нея няма как да уталожиш моите сълзи...

Но нявга потърси остатъците от съдбите ни!

Едната я остави цяла... Другата... Разби...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно... Може би разнообразието от предмети те кара да свързваш стихотворението с Далчевото творчество. Доколкото въпросния автор- има доста добри попадения, но не съм привърженичка на виждането му, че битието е безсмислено и само по себе си обречено на смърт. Предпочитам Вапцаров- има много хъс и приповдигнатост в стиховете му!
  • Страхотен ритмичен стих! Намирам (поне за себе си) елементи от поезията на Далчев. Харесваш ли го като автор?
  • Има сърце този стих!Поздрав!
  • Много ми хареса!Поздравче!
  • Много,много хубаво! Трогва! Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...