Скитница
Недей да търсиш нежност във очите ми...
Нали ти подарих и рестото, което сам ми върна?!
Но потърси остатъците от съдбите ни,
които спяха в чашата, която ти обърна...
И в устните ми не търси горещата
и потреперваща целувка на наивница,
прегръдката и радостта при срещата -
сега не съм дете, а просто скитница!
Недей си спомня клетвите във църквата,
ръцете, вплетени в едно и общата ни цел...
Тук вече тихо е и от години се е мръкнало,
а стенния часовник тъй смирено си навел...
Не ми е нужна таз вина в очите ти -
със нея няма как да уталожиш моите сълзи...
Но нявга потърси остатъците от съдбите ни!
Едната я остави цяла... Другата... Разби...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
