Mar 18, 2011, 10:40 PM

Скитница

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Недей да търсиш нежност във очите ми...

Нали ти подарих и рестото, което сам ми върна?!

Но потърси остатъците от съдбите ни,

които спяха в чашата, която ти обърна...

 

И в устните ми не търси горещата

и потреперваща целувка на наивница,

прегръдката и радостта при срещата -

сега не съм дете, а просто скитница!

 

Недей си спомня клетвите във църквата,

ръцете, вплетени в едно и общата ни цел...

Тук вече тихо е и от години се е мръкнало,

а стенния часовник тъй смирено си навел...

 

Не ми е нужна таз вина в очите ти -

със нея няма как да уталожиш моите сълзи...

Но нявга потърси остатъците от съдбите ни!

Едната я остави цяла... Другата... Разби...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно... Може би разнообразието от предмети те кара да свързваш стихотворението с Далчевото творчество. Доколкото въпросния автор- има доста добри попадения, но не съм привърженичка на виждането му, че битието е безсмислено и само по себе си обречено на смърт. Предпочитам Вапцаров- има много хъс и приповдигнатост в стиховете му!
  • Страхотен ритмичен стих! Намирам (поне за себе си) елементи от поезията на Далчев. Харесваш ли го като автор?
  • Има сърце този стих!Поздрав!
  • Много ми хареса!Поздравче!
  • Много,много хубаво! Трогва! Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...