19 may 2007, 12:32

СКИТНИЦА... ДУША

  Poesía
1.6K 0 5

СКИТНИЦА... ДУША


Стоя пред прага...
Смирена и бледа...
В объркани чувства
чие ли име шептя?!
Защо ли така
учудено гледа?
(Притихнала гадае нощта…)

Вземи ги!
Тези две ръце –
криле са на прекършен полет...
Наранените мисли
безмълвно и гордо се молят.

Помилвай!
Косите ми – деца на ветровете...
Сплели порива на непокорна степ...
Плени и немирния кичур
отдавна жадуващ за теб.

Целуни!
Очите ми…
сълзи от живата вода отпили...
С устни...
огризки от забранения плод.

Люби!
Душата ми се дави
в глътка тайнство...
В тяло от жарта на клади
преродено за живот.

Стоиш пред прага...
(И мракът посърна) Спаси ме...
Дай ми сили.... себе си да върна!

***
Протегна ръка и с поглед попита...
«Тук си...
но душата ти къде ли се скита!?
»

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....