19 мая 2007 г., 12:32

СКИТНИЦА... ДУША 

  Поэзия
1253 0 5

СКИТНИЦА... ДУША


Стоя пред прага...
Смирена и бледа...
В объркани чувства
чие ли име шептя?!
Защо ли така
учудено гледа?
(Притихнала гадае нощта…)

Вземи ги!
Тези две ръце –
криле са на прекършен полет...
Наранените мисли
безмълвно и гордо се молят.

Помилвай!
Косите ми – деца на ветровете...
Сплели порива на непокорна степ...
Плени и немирния кичур
отдавна жадуващ за теб.

Целуни!
Очите ми…
сълзи от живата вода отпили...
С устни...
огризки от забранения плод.

Люби!
Душата ми се дави
в глътка тайнство...
В тяло от жарта на клади
преродено за живот.

Стоиш пред прага...
(И мракът посърна) Спаси ме...
Дай ми сили.... себе си да върна!

***
Протегна ръка и с поглед попита...
«Тук си...
но душата ти къде ли се скита!?
»

 

 

 

 

© Адриана Зарева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??