Евелин (Адриана Зарева) Евелин (Адриана Зарева)
1 63
May 19, 2007, 12:32 PM

СКИТНИЦА... ДУША

  Poetry
1.6K 0 5

СКИТНИЦА... ДУША


Стоя пред прага...
Смирена и бледа...
В объркани чувства
чие ли име шептя?!
Защо ли така
учудено гледа?
(Притихнала гадае нощта…)

Вземи ги!
Тези две ръце –
криле са на прекършен полет...
Наранените мисли
безмълвно и гордо се молят.

Помилвай!
Косите ми – деца на ветровете...
Сплели порива на непокорна степ...
Плени и немирния кичур
отдавна жадуващ за теб.

Целуни!
Очите ми…
сълзи от живата вода отпили...
С устни...
огризки от забранения плод.

Люби!
Душата ми се дави
в глътка тайнство...
В тяло от жарта на клади
преродено за живот.

Стоиш пред прага...
(И мракът посърна) Спаси ме...
Дай ми сили.... себе си да върна!

***
Протегна ръка и с поглед попита...
«Тук си...
но душата ти къде ли се скита!?»

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Зарева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0