СКИТНИЦА... ДУША
СКИТНИЦА... ДУША
Стоя пред прага...
Смирена и бледа...
В объркани чувства
чие ли име шептя?!
Защо ли така
учудено гледа?
(Притихнала гадае нощта…)
Вземи ги!
Тези две ръце –
криле са на прекършен полет...
Наранените мисли
безмълвно и гордо се молят.
Помилвай!
Косите ми – деца на ветровете...
Сплели порива на непокорна степ...
Плени и немирния кичур
отдавна жадуващ за теб.
Целуни!
Очите ми…
сълзи от живата вода отпили...
С устни...
огризки от забранения плод.
Люби!
Душата ми се дави
в глътка тайнство...
В тяло от жарта на клади
преродено за живот.
Стоиш пред прага...
(И мракът посърна) Спаси ме...
Дай ми сили.... себе си да върна!
***
Протегна ръка и с поглед попита...
«Тук си...
но душата ти къде ли се скита!?»
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Зарева Всички права запазени
