Скитница със вятъра

   Скитница със вятъра

Скитница със вятъра бе тя,

по лицето ù се стичаше сълза.

Като повехнало цвете бе тя,

нямаше я нейната усмивка.

Животът съсипал бе всяка мечта,

да се бори - нямаше силата.

Останала сама в океана от сълзи,

мъка бе изпълнила нейните мечти.

По пътя сама вървеше си тя,

повехнали листа покриваха земята.

Есента приемаше студа,

а тя бе скитница със вятъра.