Скитница със вятъра
1.1K
0
0
Скитница със вятъра
Скитница със вятъра бе тя,
по лицето ù се стичаше сълза.
Като повехнало цвете бе тя,
нямаше я нейната усмивка.
Животът съсипал бе всяка мечта,
да се бори - нямаше силата.
Останала сама в океана от сълзи,
мъка бе изпълнила нейните мечти.
По пътя сама вървеше си тя,
повехнали листа покриваха земята.
Есента приемаше студа,
а тя бе скитница със вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Кралева Всички права запазени
