Скитница със вятъра

18.06.2010 г., 9:55 ч.

Поезия » Друга

759 0 0

Скитница със вятъра

Скитница със вятъра бе тя,

по лицето ù се стичаше сълза.

Като повехнало цвете бе тя,

нямаше я нейната усмивка.

Животът съсипал бе всяка мечта,

да се бори - нямаше силата.

Останала сама в океана от сълзи,

мъка бе изпълнила нейните мечти.

По пътя сама вървеше си тя,

повехнали листа покриваха земята.

Есента приемаше студа,

а тя бе скитница със вятъра.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.