Скитница със вятъра

Jun 18, 2010, 9:55 AM

Poetry » Other

760 0 0

Скитница със вятъра

Скитница със вятъра бе тя,

по лицето ù се стичаше сълза.

Като повехнало цвете бе тя,

нямаше я нейната усмивка.

Животът съсипал бе всяка мечта,

да се бори - нямаше силата.

Останала сама в океана от сълзи,

мъка бе изпълнила нейните мечти.

По пътя сама вървеше си тя,

повехнали листа покриваха земята.

Есента приемаше студа,

а тя бе скитница със вятъра.

Please sign in with your account so you can comment and vote.