Скитница със вятъра
Скитница със вятъра бе тя,
по лицето ù се стичаше сълза.
Като повехнало цвете бе тя,
нямаше я нейната усмивка.
Животът съсипал бе всяка мечта,
да се бори - нямаше силата.
Останала сама в океана от сълзи,
мъка бе изпълнила нейните мечти.
По пътя сама вървеше си тя,
повехнали листа покриваха земята.
Есента приемаше студа, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up