29 sept 2007, 15:06

Скитницата

  Poesía
1.8K 0 2
Там в далечината върви жената,
скитаща се в тъмнината,
лутаща се в душата.

Тази гледка е тъй жалка,
изглежда толкова малка,
скрила се в гнездо на мравка.

Скитница е онази жена,
никой не вижда нейната големина
на душата препълнена.

Блъскайки се в стената,
пияна от самотата,
уморена от красотата.

Търси любовта,
но има празнота,
но и дава сила безчувствеността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • но и дава сила безчувствеността
    СИЛЕН е стиха ти..Поздрави!
  • Точно така виждам и аз скитницата,
    всички сме по-малко или повече
    скитници в този си живот. С обич.
    Хубав стих.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...