29 sept 2007, 15:06

Скитницата 

  Poesía
1478 0 2
Там в далечината върви жената,
скитаща се в тъмнината,
лутаща се в душата.

Тази гледка е тъй жалка,
изглежда толкова малка,
скрила се в гнездо на мравка.

Скитница е онази жена,
никой не вижда нейната големина
на душата препълнена.

Блъскайки се в стената,
пияна от самотата,
уморена от красотата.

Търси любовта,
но има празнота,
но и дава сила безчувствеността.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • но и дава сила безчувствеността
    СИЛЕН е стиха ти..Поздрави!
  • Точно така виждам и аз скитницата,
    всички сме по-малко или повече
    скитници в този си живот. С обич.
    Хубав стих.
Propuestas
: ??:??