Sep 29, 2007, 3:06 PM

Скитницата

  Poetry
1.9K 0 2
Там в далечината върви жената,
скитаща се в тъмнината,
лутаща се в душата.

Тази гледка е тъй жалка,
изглежда толкова малка,
скрила се в гнездо на мравка.

Скитница е онази жена,
никой не вижда нейната големина
на душата препълнена.

Блъскайки се в стената,
пияна от самотата,
уморена от красотата.

Търси любовта,
но има празнота,
но и дава сила безчувствеността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • но и дава сила безчувствеността
    СИЛЕН е стиха ти..Поздрави!
  • Точно така виждам и аз скитницата,
    всички сме по-малко или повече
    скитници в този си живот. С обич.
    Хубав стих.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...