29 сент. 2007 г., 15:06

Скитницата

1.9K 0 2
Там в далечината върви жената,
скитаща се в тъмнината,
лутаща се в душата.

Тази гледка е тъй жалка,
изглежда толкова малка,
скрила се в гнездо на мравка.

Скитница е онази жена,
никой не вижда нейната големина
на душата препълнена.

Блъскайки се в стената,
пияна от самотата,
уморена от красотата.

Търси любовта,
но има празнота,
но и дава сила безчувствеността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • но и дава сила безчувствеността
    СИЛЕН е стиха ти..Поздрави!
  • Точно така виждам и аз скитницата,
    всички сме по-малко или повече
    скитници в този си живот. С обич.
    Хубав стих.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...