29.09.2007 г., 15:06

Скитницата

1.8K 0 2
Там в далечината върви жената,
скитаща се в тъмнината,
лутаща се в душата.

Тази гледка е тъй жалка,
изглежда толкова малка,
скрила се в гнездо на мравка.

Скитница е онази жена,
никой не вижда нейната големина
на душата препълнена.

Блъскайки се в стената,
пияна от самотата,
уморена от красотата.

Търси любовта,
но има празнота,
но и дава сила безчувствеността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • но и дава сила безчувствеността
    СИЛЕН е стиха ти..Поздрави!
  • Точно така виждам и аз скитницата,
    всички сме по-малко или повече
    скитници в този си живот. С обич.
    Хубав стих.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...