15 may 2015, 20:55

Скитнице

  Poesía » Otra
771 0 11

Скитнице

/с Душата насаме/

 

Умори ли се, скитнице, броднице,

не напи ли се, в тъмните, евтини барове?!

Изхаби ли се, (на себе си своднице,)

любов да очакваш - от хвърлени зарове?!

 

Умори ли се, хубавице фатална,

бяла да бъдеш - в лапавица кална?!

Не ти ли треперят вече краката -

самотна бегачка - в посока дъгата?

 

Умори ли се, спътнице стара,

да мъкнеш на световете товара?

Не боли ли да бъдеш продрана,

дрипа да гиздиш – жалка премяна?!

 

Не ми отговаряй! Мълчи!

Изплачеш ли – двойно боли!

Не спирай! – йощ можеш! - ходи!

Да затвориш очи ми, а после - Бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ан, благодаря ти, много ме трогна с присъствието си и оценката ти! Много благодаря за удоволствието да прочета тази според мен много специална творба, която ме докосна дълбоко! Прегръдка, Анабел!

    Благодаря Никола, Белла и Стела! Приятна вечер ви пожелавам!
  • Душата е скитница и бродница, когато не се подчинява на разума!Тогава
    тя влиза в противоречие с тялото!Харесах темат и сполучливото й представяне, Ренета!Оценявам написаното!Поздравление от мен!
  • Харесва ми!
  • Стойне, благодаря от сърце! Прегръщам те!
    Много благодаря, Кръстина! Хубав и слънчев ден за теб!
  • Много силен и талантливо сътворен стих!
    Оригинални и силно въздействащи метафори!
    Поздрави и от мен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...