Скитнице
Скитнице
/с Душата насаме/
Умори ли се, скитнице, броднице,
не напи ли се, в тъмните, евтини барове?!
Изхаби ли се, (на себе си своднице,)
любов да очакваш - от хвърлени зарове?!
Умори ли се, хубавице фатална,
бяла да бъдеш - в лапавица кална?!
Не ти ли треперят вече краката -
самотна бегачка - в посока дъгата?
Умори ли се, спътнице стара,
да мъкнеш на световете товара?
Не боли ли да бъдеш продрана,
дрипа да гиздиш – жалка премяна?!
Не ми отговаряй! Мълчи!
Изплачеш ли – двойно боли!
Не спирай! – йощ можеш! - ходи!
Да затвориш очи ми, а после - Бъди!
© Ренета Първанова All rights reserved.
