26 feb 2011, 19:45

Скитник

  Poesía » Otra
908 0 0

 

Признай си…

ти си сам –

болезнено сам.

Обречен да скита

… без нейната обич!

 

Признай,

тъгата е твой спътник.

Скиташ, а защо?

Нямаш ли близък

по душа човек –

 

който ще те изслуша

и ще те разбере!

Не се затваряй в себе си…

чу ли, недей, умолявам те!

Спри малко…

 

Поеми си дъх!

Въздухът е за всички -

така е и любовта,

не се плаши.

Отдай ù се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...