26 feb 2011, 19:45

Скитник

  Poesía » Otra
904 0 0

 

Признай си…

ти си сам –

болезнено сам.

Обречен да скита

… без нейната обич!

 

Признай,

тъгата е твой спътник.

Скиташ, а защо?

Нямаш ли близък

по душа човек –

 

който ще те изслуша

и ще те разбере!

Не се затваряй в себе си…

чу ли, недей, умолявам те!

Спри малко…

 

Поеми си дъх!

Въздухът е за всички -

така е и любовта,

не се плаши.

Отдай ù се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...