Признай си…
ти си сам –
болезнено сам.
Обречен да скита
… без нейната обич!
Признай,
тъгата е твой спътник.
Скиташ, а защо?
Нямаш ли близък
по душа човек –
който ще те изслуша
и ще те разбере!
Не се затваряй в себе си…
чу ли, недей, умолявам те!
Спри малко…
Поеми си дъх!
Въздухът е за всички -
така е и любовта,
не се плаши.
Отдай ù се!
© Донка Красимирова Все права защищены