26 февр. 2011 г., 19:45

Скитник

901 0 0

 

Признай си…

ти си сам –

болезнено сам.

Обречен да скита

… без нейната обич!

 

Признай,

тъгата е твой спътник.

Скиташ, а защо?

Нямаш ли близък

по душа човек –

 

който ще те изслуша

и ще те разбере!

Не се затваряй в себе си…

чу ли, недей, умолявам те!

Спри малко…

 

Поеми си дъх!

Въздухът е за всички -

така е и любовта,

не се плаши.

Отдай ù се!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...