26.02.2011 г., 19:45

Скитник

905 0 0

 

Признай си…

ти си сам –

болезнено сам.

Обречен да скита

… без нейната обич!

 

Признай,

тъгата е твой спътник.

Скиташ, а защо?

Нямаш ли близък

по душа човек –

 

който ще те изслуша

и ще те разбере!

Не се затваряй в себе си…

чу ли, недей, умолявам те!

Спри малко…

 

Поеми си дъх!

Въздухът е за всички -

така е и любовта,

не се плаши.

Отдай ù се!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...