Скитам се в запустелите зеници...
самотни и жадни за любов...
Те са утринни мечти,
копнеещи любов.
Със своята съдба,
не открили сродна душа...
Топлят ги сълзите,
които са тяхната свобода.
Скитам се, но докога...
в сърцето бушуват искрици...
Кога ли ще намеря врата,
за да открия сродна душа?
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados