Sep 12, 2017, 10:20 PM

Скитник

  Poetry » Other
772 3 4

Скитам се в запустелите зеници...
самотни и жадни за любов...
Те са утринни мечти,
копнеещи любов.

Със своята съдба,
не открили сродна душа...
Топлят ги сълзите,
които са тяхната свобода.

Скитам се, но докога...
в сърцето бушуват искрици...
Кога ли ще намеря врата,
за да открия сродна душа?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...