Скитник

8 oct 2017, 11:12

Poesía

517 2 12

Той отдавна беше никой –
сянка по бездушен калдъръм.
Угаснал в погледа светлика
тлееше в съдбовен гръм,
сразил дървото на живеца,
накарал го отново да върви.
По стъпките му ням щуреца
изгуби своите трели…
В джоба скъсан вее мраз
и глад върлува в залък,
заседнал в беден час
така обидно малък… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Скитник

Искате да прочетете повече?

Propuestas