8 abr 2021, 15:43

Скитник

1.2K 0 0

Скитник

 

На всеки празник бил неканен гост.

Пиел от виното на хората, ядял от хляба им

и сам пред огледалото вдигал тост,

въпроси зли не спирали да го нападат.

 

Заспивал прав на края на града, където

мишето хоро се виело

и вечер само

с миши кожи се завивал!

 

Познавали го малки и големи,

щом мишките повеждал към града

веждите им грейвали

засмени.

 

Един скитник пристига пак за празника,

но този път, прогонен от тамянения дим,

тръгва бавно към реката

после чува се камбанен звън!

 

Ще дойдат мишките да търсят своите кожи

и нови празници ще връхлетят града,

ще освежи реката своите велможи

и ще разкрие своята гръд.

 

Сред крехките вълни ще грейне пламък,

водата скитника ще съживи,

ще го докосне пак по рамото,

нов празник ще му съчини

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диан Киров Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...