8 апр. 2021 г., 15:43

Скитник

1.2K 0 0

Скитник

 

На всеки празник бил неканен гост.

Пиел от виното на хората, ядял от хляба им

и сам пред огледалото вдигал тост,

въпроси зли не спирали да го нападат.

 

Заспивал прав на края на града, където

мишето хоро се виело

и вечер само

с миши кожи се завивал!

 

Познавали го малки и големи,

щом мишките повеждал към града

веждите им грейвали

засмени.

 

Един скитник пристига пак за празника,

но този път, прогонен от тамянения дим,

тръгва бавно към реката

после чува се камбанен звън!

 

Ще дойдат мишките да търсят своите кожи

и нови празници ще връхлетят града,

ще освежи реката своите велможи

и ще разкрие своята гръд.

 

Сред крехките вълни ще грейне пламък,

водата скитника ще съживи,

ще го докосне пак по рамото,

нов празник ще му съчини

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диан Киров Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....