ЛуЛу
49 222
1 abr 2022, 16:41  

Скитник 

  Poesía
523 3 4

В очите му спеше най-тъмното синьо

и куп ситни рачета крачеха в тях.

Аз даже не помня кога си замина...

Но с него си тръгна и детският смях.

 

От мрак разболяха се всички усмивки,

опитах за обич да прося навън,

но чуждите къщи са родолюбиви

и тате, намирах те само насън.

 

А толкова много ли исках, кажи ми?

В дъгата на скитник ледът е нюанс.

Мечтаех под стъпките почва да имам...

И твойта ръка, за да пазя баланс.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??