Apr 1, 2022, 4:41 PM  

Скитник

  Poetry
1.1K 3 4

В очите му спеше най-тъмното синьо

и куп ситни рачета крачеха в тях.

Аз даже не помня кога си замина...

Но с него си тръгна и детският смях.

 

От мрак разболяха се всички усмивки,

опитах за обич да прося навън,

но чуждите къщи са родолюбиви

и тате, намирах те само насън.

 

А толкова много ли исках, кажи ми?

В дъгата на скитник ледът е нюанс.

Мечтаех под стъпките почва да имам...

И твойта ръка, за да пазя баланс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...