дкф99 (Диди Ф)
39 619
29 oct 2007, 8:51

СКИТНИК 

  Poesía » De amor
3263 0 12

Скитник изгубен

бавно върви,

по пътя прашен

от ранни зори.

 

Ходи сам през света,

търси си сродна душа.

На тази грешна земя

тя е само една.

 

Скитникът морен

не чака, върви.

По всички пътеки

той ще продължи.

 

Хайде, поспри!

До мене седни!

Очи обърни,

встрани погледни!

 

Скитнико прашен,

знам, че не искаш,

но трябва да спреш

и трябва да вярваш!

 

Тя е истинска,

млада, просто жена,

твойта прекрасна

 и нежна мечта.

 

Скитнико чакан,

тя тук е била,

тя е пораснала

за теб е дошла.

 

За всички българи със скитнишки души, като мен и моето семейство, които трудно намират достатъчно силен аргумент да се завърнат. Аз се върнах!

 

© Диди Ф Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??