дкф99 (Диди Ф)
39 619
Oct 29, 2007, 8:51 AM

СКИТНИК 

  Poetry » Love
3262 0 12

Скитник изгубен

бавно върви,

по пътя прашен

от ранни зори.

 

Ходи сам през света,

търси си сродна душа.

На тази грешна земя

тя е само една.

 

Скитникът морен

не чака, върви.

По всички пътеки

той ще продължи.

 

Хайде, поспри!

До мене седни!

Очи обърни,

встрани погледни!

 

Скитнико прашен,

знам, че не искаш,

но трябва да спреш

и трябва да вярваш!

 

Тя е истинска,

млада, просто жена,

твойта прекрасна

 и нежна мечта.

 

Скитнико чакан,

тя тук е била,

тя е пораснала

за теб е дошла.

 

За всички българи със скитнишки души, като мен и моето семейство, които трудно намират достатъчно силен аргумент да се завърнат. Аз се върнах!

 

© Диди Ф All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??