Скитникът
Последно – тук не ме търси,
отдавна я няма моята сянка там,
разбрах всъщност коя си ти
и тръгнах, но този път сам.
Загубих се в този свят празен,
без адрес – скитникът броди…
Тъжни спомени в ума намразен –
самотата взе желаните изгоди.
Скитникът обикаля и лута
по улици нови, безкрайни –
за последно избрал маршрута
към страни необичайни.
Недей да ме търсиш, любима,
дори да имаш някакъв интерес,
занапред тук няма да ме има –
скитникът няма постоянен адрес.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никица Христов Todos los derechos reservados
