dragon (Никица Христов)
220 657
26.11.2013 г., 22:37 ч.

Скитникът 

  Поезия » Любовна
338 0 3

Последно – тук не ме търси,

отдавна я няма моята сянка там,

разбрах всъщност коя си ти

и тръгнах, но този път сам.

Загубих се в този свят празен,

без адрес – скитникът броди…

Тъжни спомени в ума намразен –

самотата взе желаните изгоди.

Скитникът обикаля и лута

по улици нови, безкрайни –

за последно избрал маршрута

към страни необичайни.

Недей да ме търсиш, любима,

дори да имаш някакъв интерес,

занапред тук няма да ме има –

скитникът няма постоянен адрес.

© Никица Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много дълбок смисъл си вложил!Поздравявам те!
  • Тъжно е, че толкова млад познаваш чувството, но се е родил хубав стих. Браво!
  • Изключително красиво!!!!!!!!!!!!!Всяка дума, всеки стих...!!!!!!!!! Толкова истинско и дълбоко!!!!! Преживях го, докато го четях и определено ще го запомня!!!!
    БРАВО!!!!!!!! Много си талантлив!!!!!!!!
    С МНОГО УВАЖЕНИЕ!!!!!
    И МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??