СКОКЪТ

21 may 2007, 12:55

Poesía

437 0 2

СКОКЪТ

Прибоят гърми. Изправя косата

безумният полет на синята хлад.

Вълните връхлитат глава да склонят

на земната гръд в прегръдката свята.

Ала отблъсква ги с жеста познат

на арогантна надменност скалата.

Така под носа ти тръшва вратата

на родната къща любимият брат.

Нима е красива желаната смърт!?

И може ли краткият миг на екстаз

да бъде награда за бедната плът

във алчните лапи на слепия шанс?

Не питай вълните, оставили пяна.

Мигът е един. И завръщане няма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

petrokam (Петър Варчев)

2007-05-21T20:25:08+03:00

На косъм от хармонията форма-съдържание.
anubhis (Ивелина Димитрова)

2007-05-21T12:58:10+03:00

много ми хареса!поздрав!