СКОКЪТ

21.05.2007 г., 12:55 ч.

Поезия

5.0 (1)

536 0 2

СКОКЪТ
Прибоят гърми. Изправя косата
безумният полет на синята хлад.
Вълните връхлитат глава да склонят
на земната гръд в прегръдката свята.
Ала отблъсква ги с жеста познат
на арогантна надменност скалата.
Така под носа ти тръшва вратата
на родната къща любимият брат.
Нима е красива желаната смърт!?
И може ли краткият миг на екстаз
да бъде награда за бедната плът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Колелото на съдбата
Диагноза

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Железен!!!

Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
Разплитане на тишините

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Още произведения »