СКОКЪТ
СКОКЪТ
Прибоят гърми. Изправя косата
безумният полет на синята хлад.
Вълните връхлитат глава да склонят
на земната гръд в прегръдката свята.
Ала отблъсква ги с жеста познат
на арогантна надменност скалата.
Така под носа ти тръшва вратата
на родната къща любимият брат.
Нима е красива желаната смърт!?
И може ли краткият миг на екстаз
да бъде награда за бедната плът
във алчните лапи на слепия шанс?
Не питай вълните, оставили пяна.
Мигът е един. И завръщане няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
поздрав!