Любо (Любен Стефанов)
86 202
21.05.2007 г., 12:55 ч.

СКОКЪТ 

  Поезия
434 0 2
СКОКЪТ
 
Прибоят гърми. Изправя косата 
безумният полет на синята хлад.
Вълните връхлитат глава да склонят
на земната гръд в прегръдката свята.
 
Ала отблъсква ги с жеста познат
на арогантна надменност скалата.
Така под носа ти тръшва вратата
на родната къща любимият брат.
 
Нима е красива желаната смърт!?
И може ли краткият миг на екстаз
да бъде награда за бедната плът
във алчните лапи на слепия шанс?
 
Не питай вълните, оставили пяна.
Мигът е един. И завръщане няма.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??