May 21, 2007, 12:55 PM

СКОКЪТ 

  Poetry
436 0 2
СКОКЪТ
 
Прибоят гърми. Изправя косата 
безумният полет на синята хлад.
Вълните връхлитат глава да склонят
на земната гръд в прегръдката свята.
 
Ала отблъсква ги с жеста познат
на арогантна надменност скалата.
Така под носа ти тръшва вратата
на родната къща любимият брат.
 
Нима е красива желаната смърт!?
И може ли краткият миг на екстаз
да бъде награда за бедната плът
във алчните лапи на слепия шанс?
 
Не питай вълните, оставили пяна.
Мигът е един. И завръщане няма.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??