24 may 2009, 15:41

Скорост

  Poesía
1.8K 0 6

Танцува вятърът със пепелта
на вчерашните дни,
макар далечна да остава пак целта,
престана сякаш вече да боли.

На пълна скорост преминаваш
през стена от неизказани съмнения,
не се опитваш вече да познаваш
времето на своите възможни поражения.

Безпътни кръстопътища остават
в огледалото за задната посока
и грешни ангели се съжаляват,
че много съкратил си срока.

Изгуби всичко уж доскоро свято,
на този път си е така
и вчерашното вече е пресято,
танцува с него вятърът зад твоята кола...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никодим Сертов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За да коментирам това стихотворение,трябва да се повтарям до безкрай.
    Само ще кажа,че си рядък обект на поетичния небосклон,блестящ ярко сред хилядите звездици.
    Това не е комплимент.
    Субективно мнение.
  • И дано избраната посока
    да е онази, нужна ни сега!
    Лети душата - път за нея има
    И да ни радва вечно скоростта
  • живот на скорост....
    .............

    !!!
  • Не намаляй скороста!
  • поздрав и от мен!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...