Танцува вятърът със пепелта
на вчерашните дни,
макар далечна да остава пак целта,
престана сякаш вече да боли.
На пълна скорост преминаваш
през стена от неизказани съмнения,
не се опитваш вече да познаваш
времето на своите възможни поражения.
Безпътни кръстопътища остават
в огледалото за задната посока
и грешни ангели се съжаляват,
че много съкратил си срока.
Изгуби всичко уж доскоро свято,
на този път си е така
и вчерашното вече е пресято,
танцува с него вятърът зад твоята кола...
© Никодим Сертов Всички права запазени
Само ще кажа,че си рядък обект на поетичния небосклон,блестящ ярко сред хилядите звездици.
Това не е комплимент.
Субективно мнение.