24.05.2009 г., 15:41

Скорост

1.8K 0 6

Танцува вятърът със пепелта
на вчерашните дни,
макар далечна да остава пак целта,
престана сякаш вече да боли.

На пълна скорост преминаваш
през стена от неизказани съмнения,
не се опитваш вече да познаваш
времето на своите възможни поражения.

Безпътни кръстопътища остават
в огледалото за задната посока
и грешни ангели се съжаляват,
че много съкратил си срока.

Изгуби всичко уж доскоро свято,
на този път си е така
и вчерашното вече е пресято,
танцува с него вятърът зад твоята кола...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За да коментирам това стихотворение,трябва да се повтарям до безкрай.
    Само ще кажа,че си рядък обект на поетичния небосклон,блестящ ярко сред хилядите звездици.
    Това не е комплимент.
    Субективно мнение.
  • И дано избраната посока
    да е онази, нужна ни сега!
    Лети душата - път за нея има
    И да ни радва вечно скоростта
  • живот на скорост....
    .............

    !!!
  • Не намаляй скороста!
  • поздрав и от мен!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...