27 nov 2016, 11:30

Скрежат стъклата , зима е

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Скрежат стъклата. Вече зима е.
Бял пухкав сняг ще завали.
Светът върти се, а безпосочно е
навътре в мен, ала не ме боли.

Забравих накъде бях тръгнала, 
но помня пътят е нататък към звездите.
Нали една звезда ми бе прошепнала, 
че сбъдват се понякога мечтите.

И все така между земята и небето
върти се моят кръгозор на дните.
И все така обичащо във мен сърцето
навярно ще намери и следите...

И заваля. Бял, пухкав сняг...
Забравени са вече всички горести.
Под уличната лампа се роят
звезди, приличащи на балерини.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз много не го обичам, този пух - но това е много "романтично" изразено...!!!
    "Бял пухкав сняг ще завали.
    Светът върти се, а безпосочно е
    навътре в мен, ала не ме боли."

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...