Скрежат стъклата , зима е
1.1K
0
1
Скрежат стъклата. Вече зима е.
Бял пухкав сняг ще завали.
Светът върти се, а безпосочно е
навътре в мен, ала не ме боли.
Забравих накъде бях тръгнала,
но помня пътят е нататък към звездите.
Нали една звезда ми бе прошепнала,
че сбъдват се понякога мечтите.
И все така между земята и небето
върти се моят кръгозор на дните.
И все така обичащо във мен сърцето
навярно ще намери и следите...
И заваля. Бял, пухкав сняг...
Забравени са вече всички горести.
Под уличната лампа се роят
звезди, приличащи на балерини.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
