Nov 27, 2016, 11:30 AM

Скрежат стъклата , зима е 

  Poetry » Other
739 0 1

Скрежат стъклата. Вече зима е.
Бял пухкав сняг ще завали.
Светът върти се, а безпосочно е
навътре в мен, ала не ме боли.

Забравих накъде бях тръгнала, 
но помня пътят е нататък към звездите.
Нали една звезда ми бе прошепнала, 
че сбъдват се понякога мечтите.

И все така между земята и небето
върти се моят кръгозор на дните.
И все така обичащо във мен сърцето
навярно ще намери и следите...

И заваля. Бял, пухкав сняг...
Забравени са вече всички горести.
Под уличната лампа се роят
звезди, приличащи на балерини.
 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз много не го обичам, този пух - но това е много "романтично" изразено...!!!
    "Бял пухкав сняг ще завали.
    Светът върти се, а безпосочно е
    навътре в мен, ала не ме боли."
Random works
: ??:??