30 sept 2008, 9:15

Скрил болката

  Poesía » Otra
1.1K 0 1
Скрил болката

Скрил болката аз дълго чаках,
търсих тъй утеха неразбрана,
потъващ, давещ се, умиращ,
грях и болка смърт ужасна.

Бродих из земята тъй самотен
в тълпа от хора сам самичък,
търсих аз спасение от болка,
болка, разкъсваща душата.

Едничък лъч надежда в мене
проблесна преди време,
родих се аз отново,
спасителен вик от Бога.

И сякаш чувствах топлината
на новия живот – възраждащ,
но скрих във мене тъмнината,
болка от ненужен спомен.

На всички ясно е, че тя ме връща
към спомени болезнени и греховни,
но искам да намеря мирен заник
и нов живот със Бога да намеря.

И тръгнах аз по пътя тъй отново,
самотен да, като преди,
но този път аз забавих да ви кажа,
че болката от мен изкорених.

Сега на нова аз започвам
със Спас мое его Христа
и с вяра тръгвам аз нагоре,
и крача смело към върха.

Голгота свети с нова сила,
намирам греха и веч простен.
О, Господи, днес ти води ме
защото аз съм новороден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...