Sep 30, 2008, 9:15 AM

Скрил болката 

  Poetry » Other
736 0 1
Скрил болката

Скрил болката аз дълго чаках,
търсих тъй утеха неразбрана,
потъващ, давещ се, умиращ,
грях и болка смърт ужасна.

Бродих из земята тъй самотен
в тълпа от хора сам самичък,
търсих аз спасение от болка,
болка, разкъсваща душата.

Едничък лъч надежда в мене
проблесна преди време,
родих се аз отново,
спасителен вик от Бога.

И сякаш чувствах топлината
на новия живот – възраждащ,
но скрих във мене тъмнината,
болка от ненужен спомен.

На всички ясно е, че тя ме връща
към спомени болезнени и греховни,
но искам да намеря мирен заник
и нов живот със Бога да намеря.

И тръгнах аз по пътя тъй отново,
самотен да, като преди,
но този път аз забавих да ви кажа,
че болката от мен изкорених.

Сега на нова аз започвам
със Спас мое его Христа
и с вяра тръгвам аз нагоре,
и крача смело към върха.

Голгота свети с нова сила,
намирам греха и веч простен.
О, Господи, днес ти води ме
защото аз съм новороден.

© Виктория All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??