Sep 30, 2008, 9:15 AM

Скрил болката

  Poetry » Other
1.1K 0 1
Скрил болката

Скрил болката аз дълго чаках,
търсих тъй утеха неразбрана,
потъващ, давещ се, умиращ,
грях и болка смърт ужасна.

Бродих из земята тъй самотен
в тълпа от хора сам самичък,
търсих аз спасение от болка,
болка, разкъсваща душата.

Едничък лъч надежда в мене
проблесна преди време,
родих се аз отново,
спасителен вик от Бога.

И сякаш чувствах топлината
на новия живот – възраждащ,
но скрих във мене тъмнината,
болка от ненужен спомен.

На всички ясно е, че тя ме връща
към спомени болезнени и греховни,
но искам да намеря мирен заник
и нов живот със Бога да намеря.

И тръгнах аз по пътя тъй отново,
самотен да, като преди,
но този път аз забавих да ви кажа,
че болката от мен изкорених.

Сега на нова аз започвам
със Спас мое его Христа
и с вяра тръгвам аз нагоре,
и крача смело към върха.

Голгота свети с нова сила,
намирам греха и веч простен.
О, Господи, днес ти води ме
защото аз съм новороден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...