30.09.2008 г., 9:15

Скрил болката

1.1K 0 1
Скрил болката

Скрил болката аз дълго чаках,
търсих тъй утеха неразбрана,
потъващ, давещ се, умиращ,
грях и болка смърт ужасна.

Бродих из земята тъй самотен
в тълпа от хора сам самичък,
търсих аз спасение от болка,
болка, разкъсваща душата.

Едничък лъч надежда в мене
проблесна преди време,
родих се аз отново,
спасителен вик от Бога.

И сякаш чувствах топлината
на новия живот – възраждащ,
но скрих във мене тъмнината,
болка от ненужен спомен.

На всички ясно е, че тя ме връща
към спомени болезнени и греховни,
но искам да намеря мирен заник
и нов живот със Бога да намеря.

И тръгнах аз по пътя тъй отново,
самотен да, като преди,
но този път аз забавих да ви кажа,
че болката от мен изкорених.

Сега на нова аз започвам
със Спас мое его Христа
и с вяра тръгвам аз нагоре,
и крача смело към върха.

Голгота свети с нова сила,
намирам греха и веч простен.
О, Господи, днес ти води ме
защото аз съм новороден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...