31 dic 2010, 11:15

Скришом

  Poesía
1.3K 0 9

Събудих те тогава.
Ти
още сама не знаеше - кой съм.


Ала Самият - невзрачен  -

заспах........................... 

 

 


Да избягам
исках -
да не те изпълвам
със миражи нескопосани... 
Оставих те - в сумрака да се луташ...

Да изживееш с мен - без мене - всеки страх...

 

Да изживееш всичките неосъществености

и твоите въздишки - във съня си - да  дочувам,
но

да не разбирам.

 

Скришом само ти оставих
 
пътя да намериш
към поточето... 

 

където

бяхме - Аз и Ти,
където

мислите  -

като ухания

 


извират
непорочни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четеше ми се нещо такова днес,Врабчо
  • Благодаря за пожеланията!!!!!Бъдете живи и здрави!!!За Много Години!!!!!!!
  • Важно е, макар и скришом, да се намери "пътя към поточето", където "мислите като ухание извират непорочни". Прекрасно стихотворение! Поздрав и ЧНГ!
  • Честита Нова Година!!!!!!
    Да е щастлива и пълна с Човещина!!!!
    Благодаря за пожеланията!
  • Светъл стих!Честита Нова Година!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....