31 dic 2010, 11:15

Скришом

  Poesía
1.3K 0 9

Събудих те тогава.
Ти
още сама не знаеше - кой съм.


Ала Самият - невзрачен  -

заспах........................... 

 

 


Да избягам
исках -
да не те изпълвам
със миражи нескопосани... 
Оставих те - в сумрака да се луташ...

Да изживееш с мен - без мене - всеки страх...

 

Да изживееш всичките неосъществености

и твоите въздишки - във съня си - да  дочувам,
но

да не разбирам.

 

Скришом само ти оставих
 
пътя да намериш
към поточето... 

 

където

бяхме - Аз и Ти,
където

мислите  -

като ухания

 


извират
непорочни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четеше ми се нещо такова днес,Врабчо
  • Благодаря за пожеланията!!!!!Бъдете живи и здрави!!!За Много Години!!!!!!!
  • Важно е, макар и скришом, да се намери "пътя към поточето", където "мислите като ухание извират непорочни". Прекрасно стихотворение! Поздрав и ЧНГ!
  • Честита Нова Година!!!!!!
    Да е щастлива и пълна с Човещина!!!!
    Благодаря за пожеланията!
  • Светъл стих!Честита Нова Година!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...