Скришом
Събудих те тогава.
Ти
още сама не знаеше - кой съм.
Ала Самият - невзрачен -
заспах...........................
Да избягам
исках -
да не те изпълвам
със миражи нескопосани...
Оставих те - в сумрака да се луташ...
Да изживееш с мен - без мене - всеки страх...
Да изживееш всичките неосъществености
и твоите въздишки - във съня си - да дочувам,
но
да не разбирам.
Скришом само ти оставих
пътя да намериш
към поточето...
където
бяхме - Аз и Ти,
където
мислите -
като ухания
извират
непорочни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
