21 feb 2008, 16:52

Скрита 

  Poesía » Otra
659 0 0
Стискам здраво зъби, мълча
не казвам нищо, скривам се.
Тъй както охлюв крие се от страх,
така стаявам се в черупка аз.
Нима превърнах се във плужек
без мнение, без глас и без посока.
Не казвам никога това, което мисля,
от страх да не разкрият личността ми
погазена, потъпкана и заразена
с вируса на самотата, спокойствието и тишината.
А бях безумно дива
и живях щастливо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??