Скрита

Poetry » Other

802 0 0

Стискам здраво зъби, мълча

не казвам нищо, скривам се.

Тъй както охлюв крие се от страх,

така стаявам се в черупка аз.

Нима превърнах се във плужек

без мнение, без глас и без посока.

Не казвам никога това, което мисля,

от страх да не разкрият личността ми

погазена, потъпкана и заразена

с вируса на самотата, спокойствието и тишината.

А бях безумно дива

и живях щастливо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0