Скрита

Poetry » Other

801 0 0

Стискам здраво зъби, мълча

не казвам нищо, скривам се.

Тъй както охлюв крие се от страх,

така стаявам се в черупка аз.

Нима превърнах се във плужек

без мнение, без глас и без посока.

Не казвам никога това, което мисля,

от страх да не разкрият личността ми

погазена, потъпкана и заразена

с вируса на самотата, спокойствието и тишината.

А бях безумно дива

и живях щастливо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0