Стискам здраво зъби, мълча
не казвам нищо, скривам се.
Тъй както охлюв крие се от страх,
така стаявам се в черупка аз.
Нима превърнах се във плужек
без мнение, без глас и без посока.
Не казвам никога това, което мисля,
от страх да не разкрият личността ми
погазена, потъпкана и заразена
с вируса на самотата, спокойствието и тишината.
А бях безумно дива
и живях щастливо.